От PlanetaBiznes 4410
Боен Клуб OnLine
Фото @: stock.xchng

“Ще направя уеб сайт. Аз съм уеб дизайнер, поназнайвам да програмирам, имам си Photoshop, Dreamweaver. Компютъра го ъпгрейднах наскоро. Знам, че във free мога да си регистрирам място. Ще направя порно сайт. Имам колекция от женки, дето измъчват по всякакви начини разни мъже. Значи – правя сайта, редя линковете така, че на всеки клик се отваря по още един джам към ония пичове от babylon. И като почнат само да капят доларчетата…”

Или…

“Ще направя уеб сайт. ...бла, бла… Ще се захвана аз със сериозен проект – хем да имам уважението на хората, хем да помагам на интернет потребителите да намират информация в интернета. Деньги нашли – ну давай попробуем. Събирам няколко ентусиаста и работата почва. Знам и какво трябва да има:

1. Линкове към други сайтове – направо ще направя яка директория по категории и всичко…

2. Новини – знам от къде да ги намеря, а и вече говорих с някои сайтове за новини.

3. Естествено eMail, безплатно пространство и всичко…

4. Чатче

5. Форумче

5. Игрички

6. _______ /попълни/”

Резултатът от работата на първият тип е някоя от безкрайно отегчителните и патетични страници залели free.techno-link.com. Колкото и пъти да се излъжа /отново/ да отида и да погледна нещо там, ме обгръща покрусата от това, което виждам /и все се заричам повече да не ходя/. Прословутият мит за iL Dorado /като El Dorado, ама в Интернет/ явно замъглява ЯКО ума на всички тези пичове. Page impressions, Banner clicks са основните им разменни единици. А съдържанието на страниците им го имах още ’95-та.

На вторият пък шапка му свалям. Събрал човекът парици /или ентусиасти да му работят за единия интернет достъп/ и преоткрива топлата вода. Ама с всичките й необходими детайли – ТЕЦ-а /може и бойлери/, тръбите, батериите /отделно чешмяна и за душа/, че даже и водомера. А в България от години е ясно, че един пуска топлата вода – този /3 букви, започва на d завършва на ir/, който я докара първа, и че хората трудно ще се съгласят да им пробиваш панелите, за да им докараш и някаква друга топла вода.

Общо взето и двата типа се нуждаят един от друг – единият, за да може да даде линка си на другият, вторият – за да попълни директориите си с линкове към полезни сайтове. И се заражда порочният кръг на неуморно производство на сайтове, които са толкова изчерпани в момента на пускането си, че единственото, което им остава наистина, е да очакват преуспяването си. А в интернет очакването е безплатно /почти/. Само че са те оставили да чакаш на гара Томсън експреса за Белград.

А сега да припомня /или да изрекламирам/ един филм – “Боен клуб”.

Пак двама пича. Пак нямат, поне привидно, какво да правят със живота си. И започват да се бият. Ей тъй – кьотек, яко фраскане. Насинени носове, аркади, кървясали венци, паднали зъби, посинени тела. И го правят на една забутана площадка зад една забутана кръчма в един ЯКО забутан квартал – т.е. без НИКАКВО желание някой да отбележи невероятните им постижения във взаимното им млатене. Не търсят публика. Тя сама идва при тях. И се присъединява. Във “Боен клуб”. Разбира се кръчмата продължава да съществува, защото им трябва, за да посръбнат биричка преди/след срещите. И членовете на клуба му ВЯРВАТ защото хората, които го ръководят сами участват в сбиванията. Защото никой не продава тайничко билети за шоуто. Нито пък разни други кръчми ги канят да се сбиват при тях, за да повишат продажбите на бира. Нито пък се носят фланелки NIKE.

И в един момент създателите на клуба губят влиянието си върху него в името на самият клуб.

А връзката е, че според мен е време да се осъзнае това, че се нуждаем от бойни клубове online. Място, където ентусиазмът е единствената движеща сила, а печалбите се изразяват в подкрепата на членовете. Подкрепа на идеята – битката между тях само затвърждава усещането им за клуба. Вече минаха достатъчно години откакто нашего брата българина е online, а сякаш всеки нов стъпил в интернет с желание да участва се сеща за възможно най-елементарните начини.

Един пример за комерсиалната страна на нещата:

Много инвеститори в българският интернет мислеха, че златното яйце ще са online магазините /въпреки, че Amazon все още е на загуба, а българинът все още разменя хартиени късове за стока/. Вложиха всичките пари в софтуера, а не направиха един по-обикновен сайт, плюс две лади боядисани в червено с надписи БИТАК.БГ. Да разберат клиентите, че от БИТАК.БГ са готови да им доставят това, което са си поръчали. /Пицариите вече го правят, между другото!/.

Помислете – колко пъти си купихте нещо от дистрибуторите по улиците. А те са живи хора които МОГАТ да ви въздействат много по-силно, отколкото мигащи картинки и/или каквито и да било гръмки думи за това, което предлагате.

Завоюването на доверие и подкрепа е сложен процес и само защото интернет позволява публиката да е на няколко секунди разстояние от мястото, което сте създали, не променя основните принципи на човешките взаимоотношения. Още от самото начало силата на интернет е в свързването на хората, възможността за свободна размяна на идеи. Но и за изграждане на общества около идеите. Общества, които подкрепят идеите си и биват подкрепяни от членовете си. Всеки си има такова малко общество offline – приятелите. И както е с приятелите всичко започва от това да не очакваш заплащане за това, което правиш а го правиш защото можеш и искаш да го направиш.

А бойни клубове можете да измислите всякакви. И подкрепа можете да наберете – просто застанете зад крехката, поне в началото, идея и без да се замисляте я обяснявайте на останалите. И маниаците ще дойдат. Обаче опитате ли се да продавате билетчета, за да ги гледат как се бият помежду, или да им продавате мехлеми да си лекуват раните – бъдете сигурни – ще си отидат. И ще са разочаровани.

Linux-bg е боен клуб, или поне ми се иска да мисля за него така и да го правя такъв.


Сподели с приятели

Присъединявайте се към над 3 хиляди абонати на Планета Бизнес!

Всяка седмица ще ви изпращаме дейджест на най-добрите стратегии, идеи и покани за безплатни уебинари.