От karierist 21364
Автор на идеята: Кирил Христов
Публикувал: karierist (не съм автор на идеята)
Необходимо оборудване: 
оборудване за тоалетна
Необходимо финансиране за реализация: 
от 1'001 до 5'000 EUR
Необходим наемен персонал: 
от 1 до 3 души

След дълги размисли един ден установих, че тоалетната е едно от най-важните неща в живота на човека. Наистина. По 10 минути на ден или един час на седмица са всъщност 52 часа на година или при среден живот от 70 години, то това са около 150 денонощия, прекарани в стаичка метър на два.

Повечето вярващи едва ли се молят повече от 10 минути на ден, но определено се отбиват в тоалетната. Тя е нещо и като храм на съвременния атеист, който има време да се замсили над живота си именно отървавайки се от лошото в себе си в тази малка негова изповедалня.

В съвременния си дом може да нямате хол, килер или балкон, но в никакъв случай не можете да минете без тоалетна. Аз лично съм опознал красотата на съвременната и класическата литература именно там. Там чета вестници и се информирам за света, там мисля за живота си и изпитвам наистина удоволствие от добре свършената работа.

Съгласни сте с мен, че тоалетната, ако не светилище на съвременния модерен човек, е поне нещо, без което той не може.

Защо тогава се наблюдава такава липса на душевни “отдушници” из нашата прекрасна столица? Все пак сме хора. Да кажем, че ти се наложи да ползваш тоалетна. Трябва да влезеш в заведение, да се гънеш от неудобство, че не си поръчваш нищо, а накрая дори и на висок глас могат да ти се скарат, та да ти стане неудобно че имаш такива грозни, долни и дребнави физиологични нужди.

Вие знаете ли да има някъде обществена тоалетна? Последната работеща беше на Стамболийски и Ботев и се посещаваше от тъмни субекти от мъжки пол, които ползваха кенефа за любовно гнездо. Там не бих влязал, дори да беше безплатно, да не смърдеше и някой да не си беше написал името на стената до входа с нещо, което се надявам да не е такова, каквото си мисля, че е.

Другите тоаленти в града са затворени и са нещо като обществени паметници. Сигурно чужденците се кефят колко много паметници на тоалетни имаме… когато им се допикае обаче, усмивката им увисва.

Приятно е да се бръкнеш и 50 стотинки за тоалетна в заведения, при положение че си направил сметка за 15 кинта или например имаш 50 кинта на цяло. И защо трябва да си плащам, за да им изпикая бирата, която току що си платих? И тия хора от една тоалетничка ли си изкарват хляба? Ако е така, не ща да им го ям.

По време на едно пътуване до Турция останах 12 часа на границата и се запознах с “шефката” на едната от граничните тоалетни, която така ме посвети в WC-бизнесa, че чак започнах да се сънувам като управител на луксозно обзаведена тоалетна.

От една септична яма тая женица изкарваше прехраната на цялата си челяд, като дори издържаше с тая дупка синовете си – студенти в София. Купувала им често нови джиесеми, защото те били капризни, а сега големият дори искал нов автомобил.

Изглежда освен физиологични течности, от тези тоалетни текат и пари, но щом това е така, аз пак не мога да разбера тяхното отсъствие на ключови места в столицата.

На театъра сложили химическа тоалетна. От онези зловонни малки пластмасови кутии, които извършват услугата “3в1”. Независимо дали си за “ако” и “пишу”, обезателно повръщаш при вида на плуващите неща в синята, с аромат на виолетки, вода.

Нищо лошо няма в тоалетната. На мен ми харесва. Нещо като спешен център. Бърза помощ за нуждаещия се. Да може би мястото и не е особено подходящо, но в нали знаете че в царството на слепите и едноокият е цар.

Онзи ден на супермодерната ни софийска автогара забелязах, че едната тоалетна не работи, а пред другата, като дракон пазител дебне 100 килограмова едноглава баба.

Ако не платиш тежкия данък от 50 стотинки за “такса вход”, ще си носиш последствията.

Замислих се как в джоба си имах точно 7 лева за билет и кредитна карта, която змеят пред WC-то едва ли знае какво точно е. Оставаха ми 5 минути до рейса и благодарих на Бога, че точно в този момент нямам нужда от “освежаване”.

Представях си апокалиптични картини в няколоко действия. Търсене на банкомат, теглене, 2 кинта такса, теглиш минимум двайсетачка, бабата няма да ти върне, изпускаш рейса, губиш един ден, а целта на живота ти в този момент е нищо повече от заветните инициали WC.

И тъпия, изтъркан и досаден въпрос: Защо в ЕС е безплатно?

Отговор 1: Защото така!

Отговор 2: “Защото така ни харесва!” – отговор от Съюза на Клозетните Труженици – “Пък и тоалетното пате трябва да се храни с нещо”.

Да живее McDonald’s, си мисля аз. Ако не друго, то поне тоалетните им стават и са безплатни, а вие ако чакате живота да ви подхвърли идея как да изкарат пари, ви подарявам моята.

Постройте си обществена тоалетна. Можете да оставите и вие нещо на нашата столица. Една дупка, малко фаянс и една баба за фейс контрол, чистач и счетоводство. Побързайте, защото този бизнес е доходоносен и скоро тоалетните ще почнат да никнат като гъби, а вие ще си скубете косите.

Фото @: stock.xchng
Бизнесът с тоалетни може да направи от тази къщичка истински храм.
Източник на идеята: dnes.bg

Сподели с приятели

Присъединявайте се към над 3 хиляди абонати на Планета Бизнес!

Всяка седмица ще ви изпращаме дейджест на най-добрите стратегии, идеи и покани за безплатни уебинари.