Какъв е Вашия психологически тип - предприемач, мениджър или специалист?

Всеки човек, който започва собствен бизнес, притежава психологическите характеристики и на трите типа – предприемач, мениджър и специалист. Но, ако разберете, какъв тип е преобладаващ за Вас, бихте могли да коригирате начина си на управление на бизнеса така, за да бъде максимално ефективен за фирмата Ви.

Според д-р на икономическите науки С. Ляпунов, притежателите на трите психологически типа имат една обща черта – тяхната дейност ги принуждава да имат уменията за анализ и решаване на различните проблеми в определена област.

Друга интересна особеност на предприемачите, мениджърите и специалистите e, че никой от тях не би искал да бъде подчинен на някого, но в същото време и трите групи биха искали да притежават власт. Затова, започвайки собствен бизнес, всеки начинаещ бизнесмен има тайното желание да се отърве от всякакви видове началници, които да го контролират. Точно в този момент трите психотипа започват „да се борят”, докарвайки психологическия дискомфорт на бизнесмена.

Този личностен конфликт може да бъде избегнат, ако сте наясно, какви са характеристиките на трите психотипа и какво влияние те имат във Вашият случай.

Предприемачът е инициаторът на новите неща

Предприемчив човек може да превърне най-обикновената ситуация в перспективна възможност. Той е един вид ясновидец, мечтател и източник на енергия, които съставят основата на нашата същност. Въображението, което притежаваме, също е една от чертите на предприемача в нас.

Този психотип никога не се спира в миналото, рядко се заглежда в настоящето, а живее в бъдещето. Най-щастливите моменти за предприемача е, когато той може да обмисля, какво би могло да се случи, ако… В бизнеса предприемчив човек е новатор и велик стратег. Той създава нови методи на пазара и дори нови пазари.

Всяка силна предприемчива личност се нуждае да има контрол върху други хора. Въпреки факта, че той „живее в бъдещето”, той се нуждае да контролира и направлява нещата в настоящето, за да концентрира своите и на други хора усилия за постигането на целите си.

Отчитайки потребността на предприемача непрекъснато да прави промени, той създава покрай себе си трескаво движение, което не винаги е добре дошло за хората, работещи по неговите проекти. В резултат на това, преуспяващия бизнесмен често се оказва в ситуацията, когато „изпреварва” околните. Колкото по-голямо е „изпреварването”, толкова по-големи усилия трябва да се полагат, за да може екипът му да го стига.

Светът в който живее предприемачът се състои от безкрай възможности и от хората, които могат или не могат да се възползват от тях. Проблемът на предприемача е, че той бърза да се възползва от възможностите и полага усилия да не бъде забавен от изоставащите го хора.

Обикновено бизнесменът-предприемач прибягва към заплахите, натиска или към молбите, увещанията и празни обещания, само и само проектът му да се движи напред.

Мениджърът желае да има ред

Това е личност, притежаваща способностите на управленец и прагматичен поглед върху нещата. Без да има мениджърите, не бихме могли да имаме планиране, ред и предвидимост.

Мениджърът е тази част от нашата личност, която ни кара да отидем до магазина, да купим кутии и кутийки, да се върнем вкъщи и да подредим всичките дреболии, като да сложим по един етикет върху всяка кутия. След това мениджърът в нас ни кара да подредим вещите, сортирайки ги по цвят, големина и предназначението и дори да направим един подробен списък, за да не забравим случайно, къде и какво сме подредили.

Ако предприемачът живее в бъдещето, то мениджърът живее в миналото. Първият се стреми да контролира, вторият – да спазва реда. Предприемачът желае да има промени, мениджърът – да се запази сегашното положение.

Докато първият винаги е готов да се възползва от откриващи се му възможности, вторият вижда в тях само проблеми.

Мениджърът е човекът, който върви след предприемача, за да вкарва нещата в идеален ред.

Всички велики бизнеси са се родили от синтеза на предвижданията на предприемача и прагматизма на мениджъра, които „живеят” в личността на бизнесмена.

Специалистът обича да мойстори

„Ако искаш нещо да бъде свършено добре, свърши си го сам”, - това е кредото на специалиста. Нещата в негова представа са създадени за да бъдат изготвени, разглобени и после пак сглобени.

Ако предприемачът живее в бъдещето, а мениджърът – в миналото, то специалистът живее в настоящето. Той е вдъхновен от занимавките с материалите, детайлите, инструментите и т.н. В същото време той се радва на факта, че всяко „нещо” може да бъде направено.

Специалистът е щастлив докато работи, но само, ако в конкретния момент от време се занимава само с едно нещо. Той е сигурен, че само глупак може да се захваща с няколко неща наведнъж.

Затова той работи методично и получава най-голямо удовлетворение, когато може да контролира процесът на работа. Затова, специалистът няма доверие на работодателите си, защото те винаги се опитват да му възложат повече работа, отколкото е възможно или необходимо да бъде извършено. Специалистът смята, че всички разговори „около темата”, които не касаят пряко работата, която трябва да бъде свършена, са непродуктивни. Като резултат, той с недоверие се отнася към възвишените идеи и отнесените разсъждения.