Пловдивски марки

Сред кратко сърфиране из сайтове посветени на Пловдив, ми направи впечатление, че местните брендове са малко по-различни от софийските. Винаги съм се чудел защо повечето български марки използват чужда стилистика.

Пловдивският дребен бизнес връща вярата ми, че след не много време пак ще има местни брендове с българско звучене, като легендарния преди Втората световна сапун „Петелъ”, или боята за печки „Щъркел”...

(„Щъркел” още се произвежда; не си мазал печка с боя, затова не си го чувал).

Сред ресторантите в Пловдив веднага прави впечатление „Граждански клубъ” – проста и хубава фирма. Макар и в друга стилистика, но пак приятни са и ресторант „Густо” (разбира се), конкурентът му “Густо, Майна”, рибният ресторант „Пирани” и признавам любимият ми „Лапа Думди”. Добро впечатление правят още “Нещото” и “Душата на Артиста”.

Кафенетата се отчитат с “Кафе&Мечти”, “Любов и Веселие”, “Кръстопътища” и пак много силното “Двете Дунди”.

Сред клубовете има само едно попадение, но за сметка на това какво – денс-клуб „Петното на Роршах”...

Жанрът „механа” също се представя достойно с меланхоличното „Старото време” и по-доброто „Белият паяк”.

Бирария „Въ началото на моста”, е малко на ръба, защото вероятно се намира в началото на някой мост над Марицата, но го спасява ъ-то.

Бар „Конюшните на Царя” също заслужава да му се свали шапка, включително и заради главното „Ц”.

Таксиметровата компания „Ден&Нощ” на мен ми звучи симпатично.

Всички тези брендове имат настроение. Личи си, че са измислени с кеф и обещават, че може би и услугите, които предлагат ще се измислени добре.