Правилните действия ще ви превърнат истинския лидер на своята фирма

Една от основните задачи на всеки успешен предприемач е да сплотява екипа си и да бъде лидер на своите хора. Някои от лидерите постигат правилата за лидерството още в началото на своята кариера, други намират собствен стил по-късно, но повечето предприемачи и ръководители никога не намират вярната насока на своето лидерство.

Всеки от нас бързо определя великите лидери, но не всеки успява да разбере какво точно прави лидера велик. Основните пет действия на великите лидери, върху които не обръщат внимание обикновените ръководители, посочва за вестник Forbes ръководителят на N2growth Майкъл Майатт. Да ги разгледаме:

1. Лидерът намира основната цел

Общото за всички големи лидери е фактът, че те имат ясна цел, докато останалите ръководители само „си вършат работата”. Целта на лидерите става горивото за страстта им в работата. Това дава на лидерите конкурентното предимство пред хората, които не осъзнават връзката между наличието на цел и лидерството.

Най-добрите лидери споделят общите цели и ценности и правят ясна насоката на работа на цялата организация. Тези елементи изграждат основа за устойчива фирмена култура. Ръководителите, които не са способни да обединят хората покрай тези три компонента, всяват хаос във фирмата и като резултат се озовават извън бизнеса.

Успешните лидери изграждат фирмената култура според собственото си виждане, а обикновените ръководители позволяват тя да се развива сама по себе си.

Примерите на много успешни фирми показват, че целта води към печалбата, а не обратното. Забележителните лидери разбират това. Лидерите, които се движат от желанието за печалба, могат да бъдат успешни през определено време, но в края на краищата стигат до извода, че печалбата не може да бъде дългосрочна и устойчива цел за дейността на фирмата. Най-добрите лидери ръководят своите действия изхождайки не от очакваните печалби, а от целите и биват възнаградени от този си начин на действие. Силната цел, обединяваща хората, може да издържи всякакви сътресения.

Лидерите нищо не струват без своите хора. С други думи, хората могат да ви направят лидер, а могат и да ви съсипят. Следва да уважавате хората, да печелите тяхното доверие и лоялност. В противен случай никога няма да станете истински лидер. Можете да разглеждате хората като ресурс за експлоатация, но можете да виждате в тях личности, които желаят да се развиват и се усъвършенстват. Можете да се смятате за контрольор или за член на екипа, чиято работа е да служи на сътрудниците, да се учи от тях и да прави живота им по-добър с вашето ръководство.

Най-добрите лидери не затварят хората в някакви рамки, а ги освобождават. Крайната задача на лидера не е да спечели колкото може повече последователи, а да сподели лидерството навсякъде в организацията. Обикновените ръководители отделят времето си, за да мащабират процеси, системи и модели, а забележителните лидери мащабират лидерството.

Великите лидери познават своите силни и слаби страни, както и на своята фирма. За тях интересното общуване е много по-ценно от празните приказки. За най-добрите лидери чувството е по-важно от твърдостта. Смирението е по-важно от изпъкването. Лидерите, които се изненадват, когато тяхното всезнайство се сблъсква с нечие несъгласие, лъжат само себе си.

Лидерите избягват капаните, в които често попадат обикновените ръководители, които живеят само в рамките на собственото си мислене, не разбират мненията на околните и само правят живота им по-сложен. Готовността ви към това, че вашата позиция и мнението могат да бъдат оспорвани, е признак за вашата сила, а не на слабост.

Лидерите, които се отказват да променят своето мнение, гарантират само един резултат – те няма да израстват и да се развиват.

Сложните ситуации са приятели на лидерите, а не врагове. Животът на великите лидери е посветен на отстраняването или улесняването на сложните ситуации. В същото време обикновените ръководители обричат себе си и тези, които ги следват, на живот пълен със сложни моменти. Сложността задушава иновациите, забавя развитието, затваря врата за прогреса и лошо влияе върху културата на фирмата. Сложността изисква скъпо обслужване и не е ефективна.

Трудно е да се спори с факта, че ние живеем в сложен свят и много хора печелят от сложностите. Но великите лидери разбират, че добрите възможности и печалбите произлизат от улесняването на сложностите, а не от създаването на нови.

Много хора дават авторството на израза „Простотата е крайният стадий на сложността” на Алберт Айнщайн, въпреки, че това го е казал Леонардо да Винчи. Който и да е авторът, и двамата велики хора са прави.

Всеки от нас поне веднъж в живота си е чул „Това е само работа, нищо лично”. Великите лидери осъзнават, че няма нищо по-лично от ръководството. Най-добрите лидери разбират, че ако няма връзка с хората, няма и лидерство. Обикновените ръководители спазват дистанция между себе си и своите подчинени. Големите лидери винаги се грижат за своите хора.

Обикновените ръководители се стараят да правят впечатление само на по-големите от тях началници. Великите лидери възприемат себе си като „най-големите хора”. Най-добрите лидери разбират, че да споделят лични неща, да проявяват състрадание и съчувствие, не е признакът на слабост, а на велика сила.

Най-добрите резултати се постигат не за сметка на пътуването върху чужди гърбове, а за сметка на това, че помагате на други хора да станат по-успешни. Дръжте се с хората така, все едно от тяхната работа зависи вашият живот.

Реалността показва, че всеки може да стане предприемач и ръководител в своята фирма, но не всеки може да стане велик лидер.

Успех!